Размишление

За да развие човек свръхсъзнанието или Космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов, трябва да прекарва време в молитва, размишление и концентрация. Когато една мисъл се осмисли хубаво, тогава приемаме чрез нашето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили, приемаме също така сила да изпълняваме Волята Божия.

Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея – за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи.

1. Ученикът ще се научи да владее мисълта си, ще се научи да я концентрира.

2. От друга страна, тоя метод ще развие интуицията – чрез такова съсредоточаване на мисълта ще се стигне до един вътрешен проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.

3. Като се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, привличаме към себе си съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас – по тоя начин човек става господар на своите постъпки и всяко нещо ще върши на своето време. Той ще намери пътя към правите постъпки, а само на правите мисли, правите чувства и правите постъпки може да се разчита – защото за да владее човек своите мисли, те трябва да бъдат прави; за да владее своите чувства, те трябва да бъдат прави; за да владее своите постъпки, те трябва да бъдат прави.

Работа с книгата „Светът на Великите души“.

Размишлява се върху външния и вътрешния дълбок смисъл на изречението, като се знае, че всяка мисъл има три смисъла:
а) за физическия свят;
б) за Духовния свят;
в) за Божествения свят.

Например:
НЕ СЕ МИЙ НА РЕКА, КОЯТО ГЛАВА НЯМА.
1. За физическия свят:
Река без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове. Тоя порой няма глава, т.е. извор. Водата на пороя е винаги мътна – естествено е, че в нея човек не може да се изчисти.

2. За Духовния свят:
Всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма Божествен произход, е река без глава. А всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има Божествен произход, е река с глава – и тая глава е Божественото съзнание. Когато имаш мисли, чувства или желания, които не са Божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш.

3. За Божествения свят:
Ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогава целият ти живот е река без глава.
А когато идеал на твоя живот е да служиш на Бога, на Любовта, целият ти живот е река с глава.

Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
–
Не връзвай звънци на добродетелите си.
–
Не търси това, което не ти трябва.
–
Не плачи за това, което не си постигнал.
–
Не ставай преждевременно врата на света, защото всички ще минат през нея.
–
Не разваляй това, което природата е наредила. Не й давай съвет какво да прави, с нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай.

Всяка година се издава книгата „Мисли за всеки ден“. Тя съдържа мисли от лекциите на Учителя.

Например:
Отличително качество на прилежния човек е това, че той всякога започва с малки величини и постепенно върви към по-големи. Започне ли една работа, малка или голяма , той я свършва докрай.

Не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си.

Като не огорчавате никого, като не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.

Като ученици, вие не трябва да нито да се надценявате, нито да се подценявате. Ще мислите за себе си това, което сте в действителност.

Човек трябва да бъде устойчив , да не се поддава на слабите ветрове, но и да е разумен, да не се противопоставя на природните стихии.

Когато човек разбере външната страна на физическия живот и вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения свят – в закона на единството.

Благодари за най-малката радост и За най-голямата скръб.

Не се смущавайте от формите, а гледай духа на нещата.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се корегира всеки миг, да бъде абсолютено точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Ученикът трябва не само да придобива знания , но и да знае как да ги използува, и винаги да е готов да прилага.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали.

Както искаш да те обичат тъй и обичай. Както искаш да те уважават, тъй и уважавай.

Ученикът се отличава от другите по своята мекота, чистота, скромност, интелигентност, съобразителност и сила.
Ако той не разнася светлина по целия свят , какво е придобил с учението си?

Същият метод може да се прилага при работа с други свещени текстове. „Завета на цветните лъчи“ е давана лично от Учителя на най-способните ученици.